Кой е Малкият принц за днес? Аз го видях ей сега, като отивах към офиса. Беше точно онзи съвременен Малък принц, който се появява сякаш нарочно на всеки ъгъл. Той е онова малко човече, което без думи ни причаква, за да ни напомни, че съществува, че дори и с отнето достойнство, е тук, сред нас.

Да, днес аз видях моя Малък принц. Беше нисичък и със синьо яке от шушляк. Носеше панталон от обикновен черен плат с ефект от дупките на времето, на едно славно време, което някой повече, други- по-малко, помним. На главата си имаше шапка от стригана вълна, а на краката си – кафяви гумени ботуши. Не бях виждала такива от времето, когато аз бях малка и за последен път видях да ги носят едни чичковци, които миеха улиците на София. Какво величие излъчваше всичкото онова време, дори в простите си дела, като поддържането на чистотата...

И облечен точно по този начин, моят Малък принц стоеше досущ като на собствената си рисунка, подпрян на своя меч – в този случай парче тънко арматурно желязо, леко изкривено в единия си край. От всичката борба с времето ще да се е изкривило или може би от покоряването на поредния контейнер за боклук. Колко много неща е видял този меч в нашата епоха, колко изхвърлени човешки отпадъци и колко придобити лица. Но този железен меч караше Малкия принц да изглежда силен. Не като завоевател. По- скоро, като успял да оцелее по тротоарите, в срутени и изоставени сгради, в рамките на миналото, настоящето и сезонното време. Няма пречупване моят Малък принц. Сигурно, защото си има своя вълшебна рисунка. Дори на нея да е изобразен само спомен от детството, тази рисунка показва един Малък принц сред рози и звезди...